“Путин се подиграва на Тръмп“: Външните министри на ЕС настояват за нови санкции срещу Русия след атентата в Суми

Спешно е да се “затегнат гайките” срещу Русия с нови санкции след опустошителната атака срещу украинския град Суми, заявиха външните министри на Европейския съюз в понеделник в Люксембург.

Срещата на върха се състоя часове след като две руски балистични ракети удариха украинският град Суми, докато християнските богомолци празнуваха Цветница, празник в чест на влизането на Христос в Йерусалим. При атаката най-малко 34 души загинаха, а над 110 бяха ранени.

“Атаката удари центъра на града на Цветница. Само мръсна измет може да действа така”, заяви президентът Володимир Зеленски. Атаката срещу цивилни дойде, докато Украйна все още скърби за смъртта на 19 души, включително девет деца, в Кривий Рог по-рано този месец. И двете руски атаки имат прилики, комбинирайки балистични ракети и касетъчни боеприпаси за максимизиране на щетите.

Според европейските външни министри това показва, че Владимир Путин няма интерес от продължаване на мирните преговори, насърчавани от Доналд Тръмп.

“Искам само да кажа колко съм ужасен от последните руски атаки срещу Украйна”, каза в понеделник полският външен министър Радослав Сикорски.

“Надявам се, че президентът Тръмп и администрацията на САЩ виждат, че руският лидер пренебрегва тази добра воля, и се надявам да бъдат взети правилните решения”, заяви външният министър на Литва Кестутис Будрис и допълни, че “варварската атака” в Суми представлява “военно престъпление по дефиниция”. Той поиска нов пакет от санкции, насочен към сектори, които са били “незасегнати” от предишни решения, като втечнен природен газ (LNG) и ядрена енергия.

Смята се, че 17-ият пакет от санкции още е в много ранен етап и след като бъде подаден, се очаква да бъде изправен пред унгарско вето. Будапеща става все по-критична към икономическите ограничения, като дори заплашва да блокира подновяването им.

“Това отново е унижение за всички онези, които полагат дипломатически усилия да спрат тази война и да постигнат поне прекратяване на огъня, за да могат да започнат преговорите. Дойде моментът да покажем не само нашето единство, но и нашата отдаденост. В противен случай ние няма да функционираме като организация, а като отделни държави”, категоричен е Будрис.

 

Неговият финландски колега Елина Валтонен подкрепи призивите за допълнителни строги санкции, като каза, че сривът на глобалните цени на петрола, причинен от търговската война на Тръмп, е “точно” това, от което Западът се нуждае, за да отслаби военната машина на Кремъл.

“Русия показва пълно презрение към мирния процес, но също така, че Русия не зачита човешкия живот”, каза Валтонен при пристигането си.

“Има един човек, който не се интересува от мира, и това е Путин”, заяви шведският външен министър Мария Малмер Стенергард и отиде крачка напред, като обяви, че е време да “продължим напред и да поемем замразените руски активи”.

Възможното изземване на активи на Руската централна банка, замразени като част от санкциите, беше повдигнато в миналото, но набра скорост, след като Тръмп дойде на власт и започна да намалява военната помощ за Украйна.

Някои държави-членки обаче не са склонни да предприемат тази безпрецедентна стъпка, страхувайки се от негативни последици за финансовата стабилност на блока и доверието в него сред инвеститорите. Миналия месец президентът на Европейския съвет Антонио Коста изля студена вода относно настояването за конфискация, твърдейки, че активите трябва да останат замразени, за да послужат за гарантиране на заем от 45 милиарда евро за Киев и също, че Москва в крайна сметка ще плати военните репарации.

“Ето защо е важно да защитим тези активи, да ги държим под контрол”, каза Коста на събитие. Все пак дебатът не е приключил, тъй като обръщането на Тръмп към Русия принуждава съюзниците да преразгледат дългогодишните вярвания и да приемат амбициозни идеи, като широкомащабно превъоръжаване.

В реакцията си на атаката в Суми президентът на САЩ я определи като „ужасна”, но изглежда омаловажи вината на Русия. След встъпването си в длъжност Тръмп многократно е обвиняван, че повтаря аргументите на Кремъл.

“Казаха ми, че са направили грешка”, каза Тръмп пред репортери на Air Force One.

Външните министри категорично не се съгласиха, като казаха, че атаките са умишлени. “Не знам какво научава и какво не, но фактите са на земята и ги виждат всички: Русия убива цивилни граждани на път за църквата”, каза латвийката Байба Браже, попитана за Тръмп.

“Това е двоен удар. Руснаците знаеха какво правят”, подчерта Върховният представител на ЕС Кая Калас, която председателства срещата в понеделник в Люксембург. Калас се присъедини към колективното възмущение и подкрепи настояването за нови санкции. “Трябва да окажем максимален натиск върху Русия наистина да прекрати тази война, защото са нужни двама, за да искат мир, но е нужен само един, за да иска война”, изтъкна тя.

Калас прекара последните няколко седмици, призовавайки държавите-членки да увеличат военната си подкрепа за Украйна, представяйки план с идеална сума от 40 милиарда евро до края на 2025 г. Планът е базиран на брутния национален доход (БНД) на всички страни-членки, за да се гарантира справедливо разпределение на даренията и беше приветстван от по-малките държави, но срещна съпротива от по-големите, като Франция и Италия, които се противоположиха на математическата формулировка.

Изправена пред политическа опозиция, Калас пренасочи плана си към целта за бързо набиране на 5 милиарда евро за доставка на 2 милиона патрона в Украйна. Според върховния представител на ЕС две трети от 5 милиарда евро вече са осигурени.

Канал 3