Путин губи доверието на руснаците, които недоволстват от засилената цензурата налагана от Кремъл

Доверието към Владимир Путин в Русия намалява на фона на недоволството на обществото от политиката на цензура, съобщи Укринформ, позовавйки се на доклад на Института за изследване на войната (ИИВ), цитиран от БТА.

„Кремъл продължава да се сблъсква с по-остра реакция от страна на руското население по отношение на засилените мерки за цензура през последните седмици, отколкото Москва вероятно е очаквала или за което е била подготвена“, се посочва в доклада.

Проучване на свързания с Кремъл Форум за обществено мнение (ФОМ), проведено от 27 до 29 март, установи, че рейтингът на доверие към Путин е спаднал с 5% от 76% на 71% от 22 март насам – най-голямото понижение от 2019 г. насам.

Седмичните проучвания на ФОМ показват, че рейтингът на доверие към Путин постоянно спада от 8 февруари 2026 г., точно преди Кремъл да ограничи значително Телеграм на 9 и 10 февруари.

Кремълската партия също плаща висока цена, надявайки се да поднови конституционното си мнозинство на парламентарните избори през септември.

Според проучване, проведено от държавната компания ВЦИОМ, само 32,1% от руснаците са посочили Путин сред любимите си политици, в сравнение с 48,8% преди две години.

Една от причините е, че военната кампания в Украйна достигна своя 1500-ти ден в петък, без никакви признаци на победа. Пролетната офанзива едва е започнала и руските войски са далеч от превземането на целия Донбас.

Според социологическият център “Левада”, две трети от руснаците, 67%, настояват за мирни преговори с Украйна, което показва, че руснаците не вярват, че Путин е приел сериозно проведените досега преговори.

Що се отнася до подкрепата за войната, анкетите също показват най-ниското ниво от началото на конфликта, като само 24% от руснаците са “за”.

Други причини включват най-голямото икономическо свиване по време на войната – 2,1% през януари – и прикриването на причините за клането на добитък в Сибир.

Социалните медии са пълни с коментари, които предполагат, че властите отказват да признаят, че това може да не е епидемия от пастьорелоза, а нещо много по-сериозно, като например шап.

Най-вредната мярка за Кремъл обаче е спирането на интернет връзката.

Мнозинството руснаци се противопоставят на забавянето на мобилния интернет, което засегна Москва и Санкт Петербург в продължение на три седмици, но се превърна в норма в останалата част на страната.

Анкетите показват, че над 80% от младите руснаци са против ограничаването на достъпа до интернет, което те считат за основно човешко право.

Що се отнася до блокирането на социалните медии, особено на приложенията за съобщения Telegram и WhatsApp, 55% са против, като в средата на миналата година този процент е бил малко над една трета.

На страната на забраните са Путин и Федералната служба за сигурност (ФСБ); от другата страна са студенти, професионалисти, бизнесмени, банки, части от правителството, губернатори, проправителствени блогъри и много военни части.

Пресата съобщава, че интернет цензурата и репресиите срещу VPN мрежите са разделили елита. Най-добрият пример за това е, че синът на Сергей Кириенко, номер две в президентската администрация, управлява VK, руския еквивалент на Facebook.

В същото време нарастват критиките от страна на руските пропагандисти и военни блогъри, които са недоволни от опитите на властите да блокират Teлеграм. Те посочват нарастващите разходи за цензура на фона на покачващите се цени, както и проблемите с комуникацията за военните.

Основателят на Teлеграм Павел Дуров заяви, че въпреки ограниченията 65 милиона руснаци все още използват виртуални частни мрежи (VPN) ежедневно, за да имат достъп до Teлеграм. Според него действията на Кремъл също така са причинили сериозни смущения в банковите системи на 3 април, когато блокирането на айпи адреси доведе до проблеми с плащанията в цяла Русия.

ИИВ отбелязва, че руските власти демонстрират липса на последователна стратегия за цензура, докато реакцията на обществеността е била значително по-силна, отколкото Кремъл е очаквал.

Както беше съобщено, експертите смятат, че евентуалното блокиране на Телеграм в Русия отразява страха на Кремъл от външно информационно влияние и неговия опит да установи пълен контрол над вътрешните комуникации, посочва Укринформ.

Изправени пред нарастващото обществено недоволство и в опит да спрат рязко падащите рейтинги на одобрение, властите не изпълниха заплахата си и не блокираха напълно Telegram на 1 април.

Канал 3