Честита Баба Марта!

На 1 март всяка година отбелязваме Баба Марта. За здраве и за радост се окичваме с мартеници.

В народните предания Баба Марта е сестра на Голям и Малък Сечко (Януари и Февруари) и винаги е люта, защото двамата ѝ братя всяка година изпиват виното и не я оставят дори да го опита.

Оттук идва и поверието, че Баба Марта трябва да се умилостиви, защото настроението ѝ оказва силно влияние върху времето. Когато е засмяна, времето е слънчево и топло, но ядоса ли се, излиза вятър и облаци закриват слънцето.

Белият и червеният цвят – традиционни за мартениците, носят символиката на огъня, чистотата и плодородието. За да бъде автентична мартеницата, то червеният и белият конец трябва задължително да са усукани.

Според стара легенда мартеници връзвали по българските земи траките. Те задължително слагали мартеници по времето на пролетните мистерии, които символизирали края на студа и пробуждането на природата за нов живот.

Самият Орфей кичел лирата си с мартеница. Според древните вярвания тя символизирала безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух именно в съчетанието между белия и червения конец.

Старите българи са вярвали, че съществува зла сила, наричана „лошотия“, която се събуждала през пролетта, а в народните вярвания 1 март бележи началото на пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазват от „лошотията“, най-вече от болести и уроки.

На 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. Те се носят или до 9 март – църковния празник на свети 40 мъченици, или до 25 март – Благовещение. Мартеницата може да се свали и при първото виждане на щъркел, на лястовица, кукувица или на цъфнало дърво.

Канал 3