КНСБ: Замразена МРЗ, инфлацията 7% и ръст на цените 5,6% на годишна база(ВИДЕО)

Необходимият нетен месечен доход за издръжка на тричленно семейство е 1491 евро. За един работещ, сам живеещ, са нужни 828 евро.

Това показват данните на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) за второто тримесечие на годината. Те бяха представени от главния икономист на синдиката и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Любослав Костов.

С 1,3% е нараснал необходимият за издръжка доход на тримесечна база – с 18 евро повече за тричленно семейство и с 10 евро повече за един работещ. На годишна база се отчита ръст с 6,1% – с 84 евро повече за тричленно семейство и с 48 евро повече за един работещ.

“Данните показват, че нетният размер на настоящата минимална заплата е не повече от 55-60% от нетния размер от необходимата заплата за издръжка”, посочи Костов, цитиран от БТА.

По думите му над 1067 евро трябва да е брутната заплата за един работещ, за да не е беден и да може да посрещне основните си нужди – храна и битови услуги. В тричленно семейство (двама възрастни и дете до 14 г.) всеки от двамата родители трябва да получава по 961 евро, за да покрие базовите си разходи.

Факторите, които са повлияли на изменението на дохода за издръжка са увеличение в цените на природния газ, на тока за бизнеса, и на петрола, уточни зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) Виолета Иванова. Други фактори са покачването на общия индекс на цените на производителите, по-високите цени в производството на основните метали, химични продукти и автомобили, както и ръстът на цените на производител в производството и на разпределението на електрическа енергия, топлоенергия и газ.

Ръст на цените

Необходимият доход за храна и обществено хранене за един работещ е 332 евро, като цените на хранителните стоки на тримесечна база бележат ръст с 0,8%. Определящ фактор е ръстът на цените при плодовете и плодовите консерви, месото и месните продукти, захарта, хлябът и хлебните изделия, поясни Иванова. На годишна база хранителните стоки поскъпват с 5,6% като тенденцията на нарастване на цените е валидна за всички групи продукти, без мазнините. През последното тримесечие хранителните продукти поскъпват с 1,5%. Друго съществено поскъпване има в групата на електроенергията, на наемите, на образованието и свободното време, здравеопазването и други. Продължава тенденцията на увеличаване на ценовите равнища при всички основни групи услуги на годишна база, независимо от сферата, допълни тя. По думите на Иванова повече от половината от наетите на работа (56,5%) се осигуряват на по-нисък доход от заплатата за издръжка.

Инфлацията у нас е определена на 5,2% при 2,9% средно за Европейския съюз, заяви още Костов.

По думите му инфлацията у нас е много по-голяма от официално представената. България е в топ 5 на държавите, където цените на основните стоки и услуги поскъпват, твърди Костов.

“2,8% средно е инфлацията за еврозоната, румънците са пред нас 9.2. Гълъб Донев работи в бюджета с 4,2% инфлация. Дори „Евростат“, която ги занижава, дава 5,2% инфлация, а нашият НСИ по последните данни за Индекса на потребителските цени дава вече близо 7% инфлация. Така че, дори по линия само на инфлацията, която е най-добрият приятел на всеки финансов министър, този бюджет ще генерира допълнителни приходи и със сигурност така, както беше приет, инфлацията не беше оценена и тя е доста повече”, коментира той.

Главният икономист на КНСБ коментира и “замразяването” на минималната работна заплата (МРЗ) на сегашната ѝ стойност от 620,20 евро, както е предвидено в бюджета за 2026 г.

Той изтъкна, че подобно решение не е трябвало да бъде прокарано през преходните и заключителни разпоредби на проектобюджета.  В тази връзка Костов обяви, че синдикатите ще продължат да настояват да се транспонира директивата за адекватни минимални работни заплати и да се определи механизъм за мерене на заплатата за издръжка. Икономистът каза също, че държавата е длъжна да заяви ясна визия и да заеме страна относно МРЗ. Ръстът на МРЗ оказва положително влияние върху икономиката и като цяло в борбата с неравенствата, подчерта Костов. Той добави, че разговори със социалното министерство относно МРЗ не се водят.

Ако управляващите не бяха променили текстовете в Кодекса на труда, от 1 януари 2007 г. тя щеше да бъде 700 евро.

За повече информация гледайте видеото.

Канал 3