Цената на изборите дотук – 515 млн. лв. и сгромолясваща се избирателна активност

За три години и половина България е похарчила  514 716 900 лв. за избори.

Това сочи справка на БТА в навечерието на седми поредни избори и на фона на политическата криза в страната.

В сметката на Министерския съвет се включват и средствата за провеждането на редовните президентски избори, както и за вота за Европейски парламент, който се произведе в началото на юни тази година.

Каква е цената на вота?

За вота на 4 април 2021 г. страната ни е похарчила 65 649 500 лв., за изборите на 11 юли 2021 г. – 68 191 500 лв. На 14 ноември, същата година, се произвеждат избори за президент и вицепрезидент, както и за Народно събрание с общо финансиране от 123 964 200 лв.На 2 октомври 2022 г. отново се произвеждат предсрочни парламентарни избори, които струват на страната ни  71 044 500 лв.

Изборите на 2 април 2023 г. струват 87 687 800 лв. На 9 юни 2024 г. се произвеждат избори за членове на Европейския парламент от България и избори за народни представители с общо финансиране от 98 179 400 лв.

Как се стигна дотук?

След редовния вот за Народно събрание на 4 април 2021 г. в парламента влязоха ГЕРБ-СДС, “Има такъв народ”, “БСП за България”, ДПС, “Демократична България – Обединение”, “Изправи се! Мутри вън!”. Заради невъзможността да се стигне до политически консенсус и формиране на парламентарно мнозинство, което да излъчи правителство бяха насрочени нови предсрочни избори на 11 юли. В парламента влязоха “Има такъв народ”, ГЕРБ- СДС, “БСП за България”, “Демократична България – Обединение”, ДПС и “Изправи се! Мутри вън!”.

Тогава ситуацията отново се повтори, след което през ноември 2021 г. се проведоха парламентарни избори. В парламента влязоха “Продължаваме промяната”, ГЕРБ-СДС, ДПС, “БСП за България”, “Има такъв народ”, “Демократична България – Обединение” и “Възраждане”.

През декември 2021 г. в парламента беше постигнат политически консенсус и беше излъчено правителство, което оцеля до края на юни 2022 г., когато беше свалено с вот на недоверие. Това доведе до насрочването на нови парламентарни избори на 2 октомври 2022 г. Резултатите от тях доведоха до седем формации в парламента – ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната”, ДПС, “Възраждане”, “БСП за България”, “Демократична България – Обединение” и “Български възход”.

След проведените предсрочни парламентарни избори през април 2023 г. в парламента влязоха шест формации – ГЕРБ-СДС, “Продължаваме промяната – Демократична България”, “Възраждане”, ДПС, “БСП за България” и “Има такъв народ”. Само два месеца по-късно от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ се разбраха за кабинет на ротация. За първите девет месеца начело да бъде Николай Денков, а негов единствен вицепремиер да бъде Мария Габриел (ГЕРБ-СДС). През вторите девет месеца трябваше двамата да сменят постовете си.

Девет месеца по-късно, когато дойде времето за ротация, премиерът Николай Денков подаде оставката си, като се очакваше поста да заеме Мария Габриел. След неуспешни преговори за съставяне на кабинет между двете формации, последваха и три неизпълнени върнати мандата – от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и от ИТН. Според промените в Конституцията , след като не е постигнато съгласие за правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател, назначава служебно правителство и насрочва нови избори в двумесечен срок. Според измененията за служебен министър-председател държавният глава може да избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на Българската народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.

Изборите за членове на Европейския парламент от Република България и предсрочните парламентарни избори се произведоха на 9 юни тази година. Те бяха насрочени на една дата с указ на президента Румен Радев от 9 април, с който той назначи и служебно правителство с министър-председател Димитър Главчев. В 50-ото Народно събрание влязоха седем формации – ГЕРБ-СДС, ДПС, “Продължаваме промяната – Демократична България”, “Възраждане”, “БСП за България”, “Има такъв народ” и “Величие”.

Гражданите ще избират отново народни представители на 27 октомври, след като парламентарно представените формации не успяха да намерят компромис в 50-ото Народно събрание и да излъчат правителство.

Катастрофални резултати при избирателната активност

На вота на 4 април 2021 г. избирателната активност е стигнала 50.61%, по данни на Централната избирателна комисия (ЦИК).

На предсрочния парламентарен вот на 11 юли 2021 г. са гласували 42.19% от имащите право на глас.

На вота за президент и вицепрезидент и за народни представители активността е била 40.23%.

На 2 октомври 2022 г. активността е била 39.41%.

През април 2023 г. избирателната активност на гражданите в изборите за Народни представители е 40.69%.

На вота две в едно за европарламент и предсрочни парламентарни избори на 9 юни тази година само 34.41% от българските граждани са отишли до урните.

Предстои да видим дали тази тази тенденция ще се запази.

Канал 3