Хонконг гласува тази неделя на избори, белязани от траур след пожара и ниска избирателна активност по обяд

В сянката на опустошителния пожар в жилищен комплекс, който отне живота на над 150 души, Хонконг гласува тази неделя за избор на нов местен парламент, известен като Законодателен съвет. Изборите обаче са белязани не само от огромната трагедията, но и от дълбоката политическа трансформация, която изпразни институциите на плурализъм, които допреди малко повече от пет години все още таяха немислимо разнообразие в континентален Китай.

В продължение на десетилетия Законодателният съвет беше представян като аномалия в китайската политическа система: форум, където законодатели, обединени с Пекин, съжителстваха с продемократични гласове, способни да държат властта отговорна, да блокират законодателството и да артикулират критичен дискурс. Днес тези гласове са изчезнали напълно, заглушени от лишаване от свобода, изгнание или политическа дисквалификация.

През последните дни избирателната атмосфера беше помрачена от нарастващия обществен гняв: много жители поставят под въпрос прозрачността на правителството и първоначалната реакция на опустошителния пожар. Като се има предвид невъзможността този обществен гняв да се излее по улиците – репресивен закон за националната сигурност сурово преследва всеки неоторизиран публичен протест – ниската избирателна активност, очаквана на тези законодателни избори, ще бъде най-добрият индикатор за недоволство.

В днешният ден тя е едва 20% до 16:00 часа.

Тези избори са белязани от трагедията, свързана с пожар в жилищен комплекс, който отне живота на над 150 души.

Официални разследвания по случая са установили, че пожарът на 26 ноември, който бушува в продължение на 43 часа, се е разпространил с необичайна скорост поради смъртоносна комбинация от фактори.

Заключенията са: некачествени предпазни мрежи, бамбукови скелета и полистиролни блокове, монтирани на прозорците на сгради, подлежащи на ремонт. Тези материали, особено скелето, са били идентифицирани от инженери и експерти по безопасност като остарели и опасни, с изрични препоръки за замяната им с по-безопасни, огнеупорни метални конструкции.

В тази връзка полицията в Хонконг арестува 15 души за предполагаемо убийство, предимно висши служители на фирмата изпълнител, отговаряща за строителството. С нарастването на обществения натиск срещу властите, бяха арестувани протестиращи по обвинения в „опит за подбуждане към раздори”, престъпление, което съгласно китайският закон за националната сигурност може да бъде класифицирано като подстрекателство към бунт и наказуемо с до доживотен затвор.

Сред арестуваните е бивш областен съветник, обвинен в „подбуждане към омраза срещу правителството”, съобщи главният изпълнителен директор Джон Лий – бившият министър на сигурността, който беше ключова фигура в прилагането на новото репресивно законодателство. Той предупреди, че властите ще действат твърдо срещу онези, които „използват огъня, за да саботират града”.

По подобен начин говорител на местната власт заяви, че „чуждестранни сили и антикитайски елементи“ разпространяват „злонамерени слухове“ и „подстрекателски брошури“ в социалните медии с цел дискредитиране на спасителните усилия и разпалване на социално разделение.

Тези коментари, по-късно повторени от други официални лица, бяха идентични с използваните за криминализиране на масовите продемократични протести през 2019 г. В края на същата година се проведоха последните законодателни избори с участието на опозиционни партии, които спечелиха убедително, спечелвайки 242 от 300-те налични места. Избирателната активност беше рекордно висока, надхвърляйки 70%. На законодателните избори през 2021 г., с изключване на опозиционните партии от бюлетината, избирателната активност едва надхвърли 30%.

Пекин интерпретира резултатите от 2019 г. като историческо предизвикателство към суверенитета си в бившата британска колония. Следователно, след потушаването на уличните протести, следващата стъпка беше промяна на правилата на избирателната система, така че само „патриоти“ да могат да заемат места в правителството.

Хонконг никога не е бил напълно демократичен регион. Преди протестите главният изпълнителен директор се назначаваше директно от Пекин и само половината от законодателния орган се избираше чрез пряко гласуване. Но до избирателната реформа се толерираше, че критиците заемат места в един многообразен парламент, в който, макар никога да не са били мнозинство, те са можели да изразяват мнението си и да участват в гласуването по проекти.

До какво доведе новият избирателен закон от 2021 година?

Според избирателния закон, влязъл в сила през 2021 г., всички кандидати, за да се кандидатират, трябваше да преминат през процеса на проверка от комисия, назначена от Пекин. Тази комисия има за задача да „гарантира, че градът се управлява от патриоти”. В резултат на това на малкото опозиционни лидери, които са останали в града – някои са в затвора, а други в изгнание – е забранено да се кандидатират.

От приблизително 4,5 милиона избиратели с право на глас в Хонконг, само 20 от 90-те членове на Законодателния съвет могат да ги избират пряко. Останалите 70 места се разпределят от комисии, доминирани от проправителствени групи, включително академици и бизнесмени, особено от влиятелния финансов сектор.

Тази система консолидира хомогенен, послушен парламент, който е все по-откъснат от гневното общество, което би трябвало да представлява.

Канал 3