Само 20% от българите смятат, че ЕС трябва да подкрепи Украйна във военно отношение

Днес на пресконференция на Център за изследване на демокрацията (ЦИД) представи данни от проучване на тема „Европа и България гласуват: външно влияние и дезинформация в предстоящите избори“. Резултатите бяха предоставени от Тодор Галев – директор „Научни изследвания“, ЦИД и Горан Георгиев – старши анализатор, ЦИД.

Изпълнител на изследването е ЦИД и Българо-румънска обсерватория за дигитални медии (BROD), типът: експресно проучване на общественото мнение, а форматът е онлайн анкета сред 1071 български граждани на 16+ години. Периодът на провеждане е 25 май – 2 юни 2024г.

Проучването сочи, че над 80% от български граждани вярват, че има чужда намеса в предстоящите избори 2 в 1.

На въпрос: Кои са онези чужди сили, които упражняват такава намеса?

Най-голям брой хора са посочили, че това е правителството на САЩ (31.5%), на второ място е Русия – 25,4%. Следва Европейската комисия –  24,3 %, Турция – 14.9%, Израел – 6.8%, Китай – 6.9%, Иран – 5.3%.

В голямата си част резултатите се дължат заради преобладаващите конспиративни теории, които заливат както българските онлайн и основни медии, така и социалните медии и това се обяснява от следващите резултати – близо 70% (69,9%) споделят конспиративно мислене, 48,8% споделят релативизъм на фактите, а 36,9% – дезинформационни и конспиративни схващания показва данните от проучването.

Тодор Галев посочи още, че една голяма част от гражданите оценяват ролята на Европейския парламент като не толкова значителна и несъществена за процеса на взeмане на решения в Европейския съюз. Българските граждани виждат ролята на ЕП като един продължител на националните политически дебати в България и това се затвърждава от начина, по който ЕП бива отразен в българските медии, обясни той.

От събрани близо 105 хил. статии за Шенген 35% съдържат дезинформация. За  Еврозоната са обработени 92 хил. статии, като 1,5% съдържат дезинформационни послания. Относно военната подкрепа за Украйна – 8% от малко над 112 хил. статии съдържат дезинформационни послания.

По отношение на войната в Украйна само 20% от анкетираните споделят, че ЕС трябва да подкрепи Украйна във военно отношение, 19,4% смятат, че ЕС трябва да засили още повече политиката си на санкции спрямо Русия, близо 27% заявяват, че Съюзът трябва да окаже натиск върху Украйна за водене на преговори. Около 1/3 казват, че ЕС трябва за заеме неутрална позиция.

Според проучването 58% от българите са готови, ако страната ни бъде нападната, да я защитят с оръжие, а 42% – не са.

Тодор Галев и Горан Георгиев представиха и модел за противодействие на дезинформацията, според който превантивни мерки могат да бъдат повишаване на обществената устойчивост, подобряване на медийната среда и модернизиране на официалните институции. Възпиращи мерки могат да бъдат увеличаване и разширяване на санкциите и подобряване на откриването и разследването.

Галев подчерта, че ключовите предизвикателства пред ЕС след европейските избори остават миграционните потоци и нелегалната миграция, руската агресия и войната в Украйна, тероризмът, зелената сделка и др.

В началото на брифинга ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова направи обръщение към българските избиратели:

”Нека в неделя на 9 юни всички ние, да не пропуснем историческия момент за Европа, да изберем политическите представители, защото по този начин проектираме политическото бъдеще на Европа къде искаме да бъдем и как да се развива нашият съюз. България е независима и свободна европейска държава и нека да покажем, че демокрацията е силна”.

Цялата пресконференция може да гледате във видеото.

Канал 3