Депутатите приеха на първо четене промени в Закона за вероизповеданията

С голямо мнозинство парламентът гласува на първо четене и трите законопроекта за промени в Закона за вероизповеданията, съобщи БТА.

Законопроектът на „Възраждане“ получи 140 гласа в подкрепа (ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация за права и свободи“-ДПС, „Има такъв народ“, „Морал, единство, чест“ (МЕЧ), както и един глас от „Продължаваме промяната-Демократична България“. Против бяха 26 депутати от  ПГ “ДПС-Ново начало“.

Законопроектът на ГЕРБ-СДС събра 176 гласа „за“ – ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация за права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ, четирима депутати от ПП-ДБ. Въздържаха се трима народни представители от МЕЧ.

Зад законопроекта на „БСП-Обединена левица“ застанаха 176 депутати – ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, „ДПС-Ново начало“, „БСП-Обединена левица“, „Демокрация, права и свободи“-ДПС, ИТН, МЕЧ и двама от ПП-ДБ. Въздържа се един народен представител – от МЕЧ.

Повод за промените е решение от 16 декември м.г. на Върховния касационен съд, с което се вписва в публичния регистър на съда религиозна институция с наименование “Българска православна старостилна църква”.

Какво предвиждат промените в Закона за вероизповеданията:

1. От „Възраждане“ предлагат да се попречи на възможността за регистрация на повече от една православна църква като юридическо лице, която да използва в своето наименование названието “православна”. Цели се обезверяване и принизяване на нравствеността на обществото. Това дава отражение в други страни на обществения живот, посочват вносителите в мотивите си.

2. Законопроектът на ГЕРБ-СДС определя за единствен представител на традиционното за страната вероизповедание – източното православие, Българската православна църква (БПЦ)-Българска патриаршия (БП). Според проекта регистрираните вероизповедания могат свободно да определят своите наименования, но ясно трябва да се отличават от единствената признатата по закон православна църква, а именно БПЦ-БП. В преходните и заключителни разпоредби е предвидено заварените производства, които противоречат на чл. 10 ал. 1 от този закон, да се прекратят, а извършените регистрации на вероизповедания – да се заличат от Софийски градски съд по искане на дирекция „Вероизповедание“ към Министерския съвет или на прокурора. Искането до съда се отправя в 14-дневен срок от влизането в сила на закона, като съдът се произнася в едномесечен срок.

В чл.10 ал.1 от гласуваните промени е записано – традиционно вероизповедание в Република България е източното православие. То има историческа роля за българската държава и актуално значение за държавния и живот. Единствен изразител и представител е самоуправляващата се Българска православна църква, която под името Патриаршия е правоприемник на Българската Екзархия и е член на Едната, Свята, Съборна и Апостолска църква. Тя се ръководи от Светия Синод и се представлява от Българския Патриарх, който е и Митрополит Софийски.

3. „БСП-Обединена левица“ предлага да се внесе яснота в текстове от закона. Става дума за регистриране на вероизповеданията, които са в противоречия със закона. Така ще се запази името на Българската православна църква (БПЦ) с това наименование, смятат от левицата.

Канал 3