Войната не убива само с куршуми – Близо 45 милиона души са застрашени от остър глад вследствие на военният конфликт в Близкия изток

Надвисва глобална криза в продоволствената сигурност. Войната не убива само с куршуми, но и с изпразване на складовете.

Близо 45 милиона души биха могли да бъдат потопени в остър глад тази година, според последните оценки на Световната продоволствена програма на ООН (WFP), ако конфликтът в Иран продължи и цената на петрола остане над 100 долара за барел.

Тази група хора ще се присъедини към 318-те милиона, които вече страдат от продоволствена несигурност по целия свят. Районите, които зависят от вноса на храни и горива, са изправени пред най-голям риск от глад. Според WFP броят на хората, изпитващи продоволствена несигурност, ще се увеличи с между 17% и 24% в различни региони на Африка и Азия.

Конфликтът в Близкия изток засяга глобален енергиен център и има потенциално въздействие подобно на войната в Украйна, тъй като енергийните и хранителните пазари са тясно преплетени.

“В много части на света уязвимите семейства, които в момента са в състояние да си осигурят храна на масата, скоро биха могли да се окажат неспособни да си позволят много или никаква храна”, предупреждава Световната програма на храните (WFP).

“Трябва да приемем, че разходите за транспорт на храна обикновено представляват 20% от крайната цена. Ако първата се увеличи, втората също ще стане по-скъпа”, обяснява Жан Мартин Бауер, директор на WFP по продоволствената сигурност.

Судан, например, внася около 80% от пшеницата си от чужбина; по-високите цени на тази основна храна ще тласнат повече семейства към глад. В Сомалия, страна, преживяваща тежка суша, цената на някои основни стоки, като масла и захари, се е повишила с поне 20% от началото на конфликта.

Но дори страните с местно селскостопанско производство ще видят как сметките им се увеличават. “Енергийната криза бързо се превръща в криза с торовете и впоследствие в продоволствена криза в страни, които зависят от вноса на всеки етап; основният проблем обаче не е средното глобално въздействие, а неговото разпределение”, каза Джулиан Хинц, директор на изследванията на търговската политика в Института Кил, който публикува друг доклад тази седмица. По думите му това, което изглежда управляемо в световен мащаб, се превръща в сериозна криза с продоволствената сигурност за най-бедните страни в света“, каза той. Шри Ланка, Танзания, Пакистан, Тайланд, Кения и Мозамбик разчитат на торове от Персийския залив, като вносът представлява повече от 30% от общите им покупки.

Ключът се крие във верижната реакция, предизвикана от тази икономическа зависимост. Въглеводородните производни, метанолът и урейните торове – ключови суровини за селското стопанство и производството – са до голяма степен концентрирани в производството в Персийския залив. Случаят с Холандия, втория по големина износител на храни в света по стойност, също е значителен: нейните газови запаси са на критично ниски нива. А без енергия селското стопанство спира.

Производството на селскостопански стоки изисква висока консумация на енергия, от отопление на оранжерии и сушене на зърно до преработка на храни, което прави развиващите се икономики особено уязвими в глобалните вериги за доставки. “В много от тези сектори зависимостта се е увеличила през последните три десетилетия, вместо да е намаляла”, твърди Институтът в Кил.

Според този център, при сценарий на пълно затваряне на Ормузкия проток, цените на храните в Шри Ланка, Пакистан и Индия биха могли да се увеличат с 10% до 15% или повече. Смята се, че загубите в икономическото благосъстояние (концепция, която измерва потреблението и активността) в тези страни биха варирали от -3,5% до -1,8%. Загубата на богатство и покупателна способност в тези региони се очаква да бъде 10 до 20 пъти по-голяма, отколкото в развитите икономики.

Както често се случва, тази ситуация само задълбочава съществуващите проблеми. Защото, както посочи UNCTAD (Конференцията на ООН за търговия и развитие), това възходящо движение на цените на храните засяга и държави с вече много слаби публични финанси.

„Много развиващи се страни вече са изправени пред високо лихвено бреме по дълга, ограничено фискално пространство и ограничен достъп до финансиране“, отбелязват те.

“В този контекст нарастващите разходи за енергия, транспорт и храни биха могли да окажат натиск върху публичните финанси и бюджетите на домакинствата, възпрепятствайки напредъка към устойчиво развитие в икономики, силно зависими от вноса на енергия, торове и основни хранителни продукти”, обяснява UNCTAD.

Ако цената на петрола остане на 100 долара за барел в продължение на четири месеца, общите разходи за субсидии в Азия ще надхвърлят 80 милиарда долара, според консултантската компания Wood MacKenzie. Индия ще бъде най-засегнатата икономика в Азия: субсидиите ѝ струват еквивалента на 0,7% от БВП и 7,2% от приходите през фискалната 2025-26 година. Индонезия рискува да надхвърли законовия си лимит от 3% от фискалния си дефицит, ако плащанията на помощ продължат.

Жан Мартин Бауер потвърждава, че „тези страни нямат място за намеса, за разлика от западните страни. Освен той предупреждава, че войната засяга и транспорта на хуманитарна помощ, която сега променя маршрута си, преминава през Южна Африка и пристига с почти месец закъснение.

Канал 3